Митичните същества на северозапада

[angelicxhc]

Надявам се, че ще са от полза на туристите, осмелили се да поемат нататък по пътя неравен, за да не изпадат те в шок и други нервно-паралитични състояния.
Ето ги и самите тях:

Червеноглав драпалец - Червеноглавият драпалец е бозайник с шест крака с различна дължина. Трите му перести уши са разположени едно зад друго в областта над врата. Мъжкият достига на дължина 40 сантиметра в четирите посоки на света, има остри, различно дълги нокти и обича да пие бира. Драпалецът е най-активен нощем, когато излиза на лов, на разходка или да пие бира; обикновено се разхожда по керемидите, прескачайки от покрив на покрив, и вика „жунгръц, жунгръц“, като издава и други странни звуци. Малкото на Червеноглавия драпалец се нарича Маждрамуняк. Понякога може да се чуе, най-често в размножителния период, как Драпалецът, ходейки по покривите, вместо да прави „жунгръц“, вие в октава си-бемол, като едновременно с това псува кмета на майка. Предполага се, че името му идва от неговия навик да драпа с острите си нокти по циглите, тоест керемидите.

Муртузук - Муртузукът е потайно същество, което се среща изключително рядко в най-ранните часове на деня. Муртузукът обича да краде кокошки и да троши бутилки в главата си, когато срещне човек, тръгнал сутрин на работа. Зъбите на Муртузука са криви и като отвори уста, от нея се носи дъх на гнило. Има ясно изразена психосоматична сексуалност, която обича да демонстрира най-вече като крещи различни междуметия: „оооооу, беее“, „яааааааааааауууууууууу“ и подобни. Муртузукът има дълга муцуна, двете му очи са разположени близко едно до друго и най-често пие ракия. Удивителна е способността му да изпива по повече от литър, без това да се отразява на кондицията му. Когато пие, Муртузукът мига много често с лявото си око и се плези. След втория литър ракия започва да повтаря, че никога не е бил, това, което не е, и винаги ще бъде това, което е. Популацията на муртузуците е силно намаляла и е застрашена от изчезване, което може да се обясни с трудните условия на двайсет и първи век, в които сексуалните щения на съществата са съвсем закърнели, въпреки че споменатите междуметия все още може да се дочуят рано сутрин. Муртузукът не псува кмета на майка, когато се ядоса, а псува всичко живо, което му се изпречи на пътя, затова е смятан за особено опасен. Привидната агресивност на Муртузука обаче е предпазна реакция и не бива да ни плаши.

Мадагаплюцер - Мадагаплюцерът разполага с четири космати ръце и осем лилави на цвят крака. Освен две очи на муцуната, има и едно око на тила си. Мадагаплюцерът е известен с това, че винаги, когато може, решава кръстословици или чете „Критика на чистия разум“ от немския философ Имануел Кант. Също така той има твърди комунистически убеждения, които от време на време преминават в либералнокапиталистически и, в зависимост от периода, в който се намира, той гласува различно на изборите. Широката скроеност на Мадагаплюцера го прави неразбран за мнозина и поради това той си остава самотен. Мадагаплюцерът пие ракия и червено вино, като често пърди и се уригва. Живее в покрайнините на градовете и селата на Северозапада и псува Америка. Малкото на Мадагаплюцера се нарича Мадагагуга. Излюпва се от яйце, но веднага става бозайник, като първото, което му се дава да бозае, е кисело вино от стара бъчва или газиран цвик (суроватка), за да разбере още тогава, че Америка е виновна за всичко. Мадагагугата се излюпва направо със силно окосмените си ръце и се научава да ходи бос, защото старият Мадагаплюцер няма пари за четири чифта обувки. Лилавите му крака са особено красиви и блестят в теменужен оттенък на слънцето. Окото на тила на Мадагаплюцера спи през деня и бди отворено през нощта, озъртайки се във всички посоки, готово да подаде сигнал към централния мозък всеки миг и да предизвика рязко събуждане. То е твърде чувствително и затова Мадагаплюцерът често се стряска насън и скача да погледне през прозореца дали не настъпва Второ пришествие, а сърцето му бие да пръсване.

Сурсупудула - Сурсупудулата може да лети, има ципести криле като муха и достига 68 килограма. По подобие на Червеноглавия драпалец, Сурсупудулата е най-активна през нощта. Може да се види през лятото и есента при ясно небе да прелита с висока скорост над улиците и поляните, издавайки с пипалата на муцуната си свистящи звуци. Сурсупудулата прилича на членестоного, но е бозайник. Яде шума, сирене и орехи и пие вино, ракия и бира. Сурсупудулата мрази хората, но най-много мрази левскарите, което ясно показва пристрастията й към ЦСКА. Тя е изключително сприхава и завистлива и може да псува повече от три минути, без да повтори псувня. Когато се напие, Сурсупудулата има навика да пука гумите на колите, като отчаяно търси колите на кмета и председателя на кооперацията, за да спука и техните гуми. Ако не ги открие, преобръща контейнерите пред домовете им и се изхожда на тротоара. Много обитатели на Северозапада твърдят, че това същество е плод на болно въображение, но и много от тях могат да се закълнат, че са го виждали лично, ей с тия очи, и дори че са обръщали с него по няколко ракии. Малкото на Сурсупудулата се нарича Цинцибайче и първото нещо, на което се научава, още преди да се научи да лети, е да псува.

Пелентолоп - Пелентолопът е влечуго, което ходи изправено на задни лапи, а предните му са тънки, без кости и се гънат във всички посоки. Езикът му като на повечето влечуги е раздвоен и когато говори, изговаря думите по два пъти един след друг, когато е спокоен, или едновременнодвойно, което звучи като стереоефект, когато бърза. Повечето от познавачите на това същество от Северозапада са на мнение, че то е тъпо, с твърде нисък коефициент на интелигентност. Това обаче не е доказано. Пелентолопът обича да се препича на слънце и да разпитва минувачите за личния им живот. Понякога го мързи и само им подхвърля хапливи забележки, но северозападните минувачи са свикнали, а и толерантността им е вродена. Пелентолопът пие само шейсетградусова северозападна гроздовица, за да стопли студената си кръв. Когато след три „малки“ чашки Пелентолопът заспи следобед, хърка толкова силно, че заглушава дараците в памучената фабрика и бръмченето на торния самолет ЕЛЗЕТ.

Плашипутарник или изклесък - така всъщност се нарича някое мутирало митично същество от горепосочените. Когато мутира митичното същество, то преминава от едно агрегатно състояние в друго, тоест от една форма на живот в съвсем разнопосочна, като достига пределите на биогенетическата фантазия. Мутирайки, Червеноглавият драпалец може да се превърне в Муртузук или Сурсупудула, но най-често остава в някакво междинно състояние, в което придобива чертите на няколко от митичните същества, както и нови най-неподозирани характеристики. Тези факти ни навеждат на извода, че изследването и класифицирането на митичните същества винаги ще бъде трудно и дори невъзможно за по-траен период и че за тях можем да отнесем с най-голям успех теорията за променливостта на нещата. В тази връзка държа да подчертая, че ако някой на този свят разполага с по-различни сведения за упоменатите митични същества, то това не е никакво противоречие, а просто временно състояние, в което привидността на нещата е била привидно друга. Благодарим за вниманието!

[LOGOS]

Епа ти си голем шъшкънин е. Щеше даа убу да имааме и фото на тиа чиляци да ги знаеме

[angelicxhc]

По гореуйпоменатите описи ще да не е трудно да ги познаеш и без снимка, достатъчно подробно са описани ;D Но ако сакаш все пак мое да се затъркаляме на стоп до Северозапада - тая люлка неземна на българскиот фолкор и да се огльодаме и да фотоприхванеме ако можем съществата

[Sponsored content]