"Хората вече от нищо не се страхуват"

Хрумна ми идеята за тази тема, след като обсъждах ето този късометражен филм и въздействието, което има и което се очаква да има върху зрителите... Тъкмо си разправях аз как филмчето има някаква страшна атмосфера и, въпреки че не се случва кой знае какво в него, ме побиваха тръпки докато го гледах първия път. Но след като го показах на един приятел, той ми каза, че не може да се нарече чак стряскащ или страшен (макар че според мене просто не искаше да си признае, хихи) и че нямало от какво да се страхува, тъй като всичко това било част от фантазията на режисьора/създателя и нищо повече. Аз, разбира се, развих там няк`ва теория как идеята е да се създаде определена атмосфера, която да "примами" зрителя да го е страх докато гледа филма, без значение дали му е ясно, че това е някаква си измислица.
Отговорът на мойте невероятни размишления беше: "Е да, това е била идеята някога, но хората вече от нищо не се срахуват."
Така ли е? Толкова ли сме калявани вече, че някакъв си страшен филм няма да ни повдигне адреналина поне малко? Вие страхувате ли се от нещо? Има ли нещо, което да ви кара да настръхвате дори когато си помислите за него? Аз ли съм бъзлата в случая?

лично аз си имам доста страхове, но никога не съм се страхувал от филми, може би защото слушам музика в която се пее за разчленяване примерно и такива неща.
а иначе някои от страховете ми са примерно от височини, от разни химични вещества, от доста животни, от хладни оръжия, дори от обикновенни бомбички.
според мен всеки човек има страх, но повечето се опитват да го прикрият и не искат да си признаят за него.

Ех аз си признавам, че сърчицето ми е заешко на моменти. Много лошо се сепвам при неочаквани резки движения или звуци, било то прибягваща по улицата котка в тъмна нощ или внезапен говор след продължителна тишина... ей такива глупости могат да ми вдигнат адреналина. Пословичният ми страх от хлебарки е точно заради това, че са малки и бързи и бррррргджнх и изобщо начинът по който се движат...
За страшните филми.... ами зависи доколко се вкарвам във филма но си се стряскам де...